Екскурзия до Кръстова Гора

Задължителните неща са:

• пуловер
• спортни обувки – най-добре да са планински с дебела подметка
• дъждобрани
• анцузи или най-удобния панталон
• много топла пижама

Маршрута от Пловдив.

От Пловдив се тръгва към Смолян.Следва Асеновград – Асенова крепост – с.Бачково – Бачковски манастир- преди Юговско ханче – разклон за Лъки.Село Борово се намира на 6 км. от Кръстова гора.

Гостилница “Бориките” е наистина прекрасно място.Собственичката готви вкусно.

А киселото мляко което приготвя… …невероятно.

Задължително е да се изпробва поне веднъж, боб в гърне, родопска салата и пържени филийки по рецепта на баба ù.

Готово

Снощи малко ми накипя на шапката.Следобед към 18 часа не издържах на рестартирането на Уиндоус около 15 път.Хванах си шапката и си свърших толкова мъчителната работа за половин час.След като не намерих Горан а и не съм го търсила , само мернах към кафето , че го няма си инсталирах Suse точно за половин час.Незнам защо толкова време се страхувах да извърша този процес сама.Не било трудно.Сега ме е яд ,че толкова години изпуснах.Добре ,че прекарах около 3 месеца на Slackware,сега нещата ми се струват много по-лесни.
Доволна съм от себе си.

Имен Ден 17.01.2006

Честит Имен Ден на Антоанета,

Тя нарисува тази картина.
Да е жива и здрава и да ни продължава да ни радва !

Елена

Posted D.D

Елена

Posted D.D

Елена

Posted D.D

Хубаво начало

за новия блог.От около година следя и е се интересувам от случая Баровски.Невинен,Николай Баровски е държан в затвора в Гърция-град Солун повече от година.
Снощи по късните новини разбрах ,че е оправдан.Надявам се да си дойде най-скоро в България.

цитат:
В понеделник 16.01.2006г. в клуб FENS от 21:00ч. е поканен всеки, който желае да види и чуе един невероятен човек на безплатния концерт на група Балканджи по случай завръщането му.

Нова Година

Преди малко си изплаках мъката и макар ,че не съм много по-спокойна реших да се отклоня малко от темата и да си кача снимките от Нова Година.
Тъй като на 31.12.2005 за нас си е работен ден ,не се включихме в група за празнуване.Останахме си само двамата с Косьо в къщи.
Аз включих Антоанета и Стоян през Скайп и така станахме четирима.Казвахме си наздраве в монитора и не беше много скучно.После майка и вуйчо се включиха и те с камери в Яху, включи се и Станимир и стана весело.
Добре ,че има интернет за такива пенсионери като нас.

На Ново

Скрахме ли се аз ли се разсърдих незнам но започвам на ново.Нещо не се разбрахме.
……..с блога.

EVANESCENCE lyrics

Погача

След бързото и преждивремено прибиране от Банско светлия лъч на съдбата ме изпрати на погача на моя племенник.А той най-хубавия.
Не ме притесняваше умората натрупана от четирите дена в Банско дори се учудих на физическите си способности да прекарам толкова време без сън.Обикновено в ритъма ми на живот от около година сънят присъства по 12 часа дневно.Срам и позор.
Но сега не искам да се критикувам.
За да не купя нещо ненужно на малкото слънчице се консултирах с майка му и като нетърпелива клиентка се запътих по магазините още в 8.30 часа сутринта.Обикаляйки в центъра на София открих , че много малко от търговските обекти отварят в този ранен за събота час.Доста разочарована но връхлетяна от нова идея се прибрах в къщи.
А, идеята ли?
Събрах малкото снимки с които разполагах на Валентин и ги по направих на картички.След щателна оценка пак от моя страна реших да принтирам.В къщи това беше невъзможно поради несериозното отношение на Горан към моята шарена мастилница или по точно ремонта и вече 2 месеца.В случая „Офис 1″ реши доста качествено проблема ми.Доволна и щастлива от резултата отново се запътих към магазините.
Първата цел се намираше на не повече от 200 метра и разстоянието го взех без да се отбивам в кафето – което само по себе си говори колко важен е за мене случая.Влезнах в магазина и неловко попитах за гребен и четка за бебе.Имаше.Чудесно!А аз дори и не съм предполагала , че бебетата имат нужда от тези аксесоари.След няколко минутно лутане из цветове , модела бе един , се спрях на зелено .Съчетах го с зелена шапка, да има какво да му разроши косата и почти се затичах към срещата с бонбона.Пред кооперацията тичането ми бе възпряно от затворената входна врата и незнанието кой от звънците да ползвам.Не посърнах много защото с Надежда имаме сигнал и като се раз свирих зачаках да премина бариерата.Да ама не.То като си свириш кой ли те слуша.Свирката ми все повече заглъхваше а никой не бе чул чуруликането ми.Знае си аз , че няма без инцидентни ситуации при мен.Реших да по обиколя кооперация да като събера въздух за нови трели и така както си обикалям видях на една странична тераса на втория етаж прострени бебешки дрешки.Ха.Аз дори не бях свирила на правилното място.Гледайки с недоумение местоположението на откритието си дочух и познатия глас на Надя.И нали имам страшни пеленгатори дори дочух как обяснява место живеенето си-досетих се по телефон.Уверено и с много интосиязъм аз изсвирих сигнала не веднъж и дори украсен с трилери които сама си композирах.След цялата тази серенада отново не бях чута и дори оценена та дори от комшиите.Когато настроението ми поспадна и поех дълбоко въздух за последен отчаян опит открих лошото си местоположение.Не , не за свирене а ,че се намирам зад кооперацията и използването на това място в центъра на София за физиологични нужди.
Отвратителните хора идвали тук за да спестят 20 стотинки от тоалетна.
Отказах всякакви понататъчни свирни и се запътих към препречилата се на пътя ми врата.Все някой влиза и излиза през нея а и нали още някой се луташе като мен щом Надя обясняваше по телефона.Скоро бях възнаградена от присъствието на Деси.Момичето освен , че знаеше кой звънец да използва предвидливо си беше взело и GSM-чето.А благодарение на това чудо на техниката вече знаело всичко.Та с нейно присъствие изкачих стъпалата до втория етаж и започнах да гостувам.
Малкия Валентин обикаляше из всички присъстващи , без дори да е съгласен или по-точно никой не го попита.Женската компания постоянно си го подаваше една на друга и кудкудякаше неспирно.Коя като го вземе го тупа по дупето , коя го люля в ръце ,коя го задуши в прегръдка.Това отвратително женско поведение детето стоически издържа.
Мъж.
Не след дълго компанията се струпа около погачата като всяка даваше съвет без да слуша другата и кокошарника си беше 100%.Майката с детето в ръце гледаше доста ошашавена всички от пърхащите около нея гостенки.
Най-накрая след 15 минутно лутане обстановката се поуспокои и процедурата по разчупването започна.Тишината бързо бе заменена с лянкането на всички тези момичета които освен това без посока се лутаха из стаята.Докато майката качи парчето от погачата на високо ,в стаята стана страшна суматоха.Детето отново залетя от ръка на ръка лелите вече крещяха неистово майката беше покатерена на стол гледаше от високо какво се случва в къщата и.А аз случайно събрала акъла си се сетих за наличието на фотоапарат и направих няколко не много сполучливи снимки.След което разбрах ,че някой си е тръгнал но това ми стана ясно по затихващите гласове по стълбите.Отсъствието на 2-3 от гостенките не се отрази изобщо на децибелите и обстановката си остана същата докато не се умориха полупрегракнали.Разгеле, имало и спокойствие.Детето беше заспало по корем доста уморено и сигурно разочаровано от жените.А и те вече се бяха укротили и разговора придоби нормални граници.То се знае ,че женки като се съберат тишината е нещо необичайно но смея да отбележа,вече не не беше толкова шумно.Увлечени в дебрите на разговора не усетихме кога е станало 18 часа и детето пропуска часа си ядене.Майката сподели ,че това е добре защото влизало в стария ритъм и някой сподели идеята „Детето не заспива , викайте лелите“
Скоро и аз уморена поех към дома си твърдо решена да престана да чувам поне 2-3 часа.
Когато вечерта усетих присъствието на матрак под тялото си разбрах ,че имам мускулна треска в очните си ябълки предизвикана от следенето на толкова лели.И съм благодарна на умората от предните дни защото тя ми позволи да видя как бих изглеждала.
Нали и аз съм леля.

Берковица

БеркСток-Страхотно изживяване е това

Догодина пак!

17.07.2005

Мамето

Анжела-причината

Анжела Марадона и Илияна

Мими,Анжела,Веско,Виктория и ……..незнам

Анжела ,Коко и Илияна
Анжела имаше рожден ден.Като изключим музиката (чалга) добре си изкарах.Да се има в предвид,че до преди 2-3 часа бях на БеркСток

Валентин-04.07.2005г

Да съм жив и здрав на мама Надя и татко  Иво

Ето ме!Родих се.
Аз съм Валентин.

В “Пъдпъдъците“

Тук апсолютно всичко будеше интереса ми.Неудобното е само преял да щъкаш по масите и да снимаш.
Задоволих се с интериора около мен.
Шевна машина (закачена на стената) и тромпет до нея.

В “Пъдпъдъците“

Освен чудесната обстановка
другото което ме зарадва е това , че в менюто добре са се погрижили и за вегетарианците (рядкос на други места).
И тъй като този факт меко казано ме погъделичка,издекламирах почти всички възможни ястия на сервитьора,който си помисли ,че чакаме компания за поглъщане на количеството.
По принцип не правя така но менюто,готвачката и Грациела-собственичката са виновни.
При първа възможност обаче ще повторя!

В “Пъдпъдъците“

Mного ми хареса в тази кръчмичка.“Пъдпъдъците“ се казва и се намира на „Оборище“

Днес

Днес беше добър ден,даже поизлезнах и то благодарение на Юли.

Не мога да се похваля ,че съм доволна от времето но поне беше разнообразно.

А и ми се пооправи настроението/сигурно/ защото си купих книжка.Сега след тази покупка ще забравя как изглежда вратата от външна страна.Хаха.Голяма работа.

Отивам да си потормозя закърнелия мозък с новата придобивка.Ами така е като се сетиш на дърти години да понаучиш нещо.Ух..