Задължителните неща са:
- пуловер
- спортни обувки – най-добре да са планински с дебела подметка
- дъждобрани
- анцузи или най-удобния панталон
- много топла пижама
Маршрута от Пловдив.
От Пловдив се тръгва към Смолян.Следва Асеновград – Асенова крепост – с.Бачково – Бачковски манастир- преди Юговско ханче – разклон за Лъки.Село Борово се намира на 6 км. от Кръстова гора.
Гостилница “Бориките” е наистина прекрасно място.Собственичката готви вкусно.
А киселото мляко което приготвя…
…невероятно.
Задължително е да се изпробва поне веднъж, боб в гърне, родопска салата и пържени филийки по рецепта на баба ù.
Съботите и неделите в къщи почти винаги са скучни и вредни.Обикновено са свързани с чистене.След което си въобразявам , че хората трябва да летят, за да ме оставят доживотно да се радвам на резултата.И тъй като никой не се заема да изпълни желанието ми за летене, ходя и се заяждам с парцал в ръка.
За да го няма този резултат тая седмица реших да пътуваме до Кръстова гора.За съжаление не взехме Ами.Досега тя не е пропускала посещения дори и на манастир макар да не е влизала в повечето.
Тръгнахме рано въпреки , че приготвих багажа сутринта.Най-важното което взех, напълни сака с който ходим на море.В по-горе написаното съм изброила.
Всичко това и някой тоалетни принадлежности са един голям но не тежък сак.Коко ме видя как излизам от входа и хлъцна.
Като знаем на къде сме тръгнали пътя до Пловдив ни се стори много скучен и дълъг.
Скучно е до след Асеновград където табелите за булчински рокли са повече от пътните знаци.От Асенова крепост гледката става забележителна.
Първото по сериозно разочарование от "великите шофьори" се случи точно на отбивката за Асенова крепост.Нали е събота и всички бързат за някъде не можахме да отбием.
Както и да е.Пътя стана толкова живописен , че бързо забравихме.Следващата спирка е Бачковски манастир.
Бързо стигнахме.Паркинга е 2 лв. за цял ден.Доста евтино ми се стори след като преди месец плащахме 2.50 лв на час.Паркирахме си, дадоха ни касова бележка.Браво!
Пътя до манастира е около 200-300 метра осеян със сергии на които продават едно и също.Сладка от най-различни плодове, бяло сладко, боров мед и всичко друго за което се сещаш от чанти, кожени палта, играчки и сувенири.Обикновено не се спираме но апетита ми (ламята Спаска) ме принуди.Набелязахме си бяло сладко но оставихме покупката за на връщане.
В манастира гледката е потресаваща.На всеки 5 метра има табела да не се снима.На всеки метър се правят снимки.
В църквата нямаше ток.Не можахме да разгледаме стенописите но в приглушената светлина от свещите се почувствах страхотно.
Бързо си намерих камъче измих си го със светена вода , разгледах двете агнета и самотната коза в задния двор и си тръгнах.Е, как без снимка!? Винаги снимам Косьо на излизане на врата на манастира.Аз снимам от вътре на вън а той ми го връща с размазана снимка от вън на вътре.И този път резултата е омазан
Бяло сладко взехме и то два броя. Лелката дето се правеше на производител ми даде торбичка която се скъса, разсърди се , че и обидих торбичката и нацупено ми продаде второ бурканче в две намачкани торби които ги разви от възли.Да вметна , че всички производители са сложили абсолютно еднаквата си продукция, в абсолютно еднакви буркани, с абсолютно еднакви капачки.
Искахме да видим водопада но се оказа в двор на ресторант.Не, че не обичам ресторанти напротив аз най-много обичам ресторанти. Видяхме водопада от далеч обидих се, че и от това правят бизнес. Качихме се в колата и запрашихме към Кръстова гора.
Ако има по красиво място от България…
От разклона за Лъки гледките са невероятни.Исках да снимам но предпочетох да попивам всичко което видя.В крайна сметка снимката няма нищо общо с погледа.А и докато се наглася с фотото това да е и онова да не изпусна, губя толкова ценни моменти.
До разклона за село Борово в което бях взела решение да спим, си мислих, че красотата няма с какво повече да ме изненада.Много сгреших.Дори не се сетих за фотоапарата.Завоите са почти на 180°, на пътя могат да се разминат внимателно и бавно само две коли, наклона е около 20° а от моя прозорец се вижда пропаст. Аз от страх си бях седнала почти в шофьора ама си ахках с цяло гърло.
Така до с.Борово.
Преди да тръгнем си бях избрала хотелче в което да преспим но нали тръгването ни беше решено чак сутринта не се бях обадила да резервирам стая.Предвидливо обаче си бях водила записки от прочетеното в интернет и имах телефоните на няколко хотела и гостилници.Първата в списъка ми – вила "Принцеса" съответстваше и на първата табела в селото.Табелите за тази вила са на около 20-тина метра една от друга и докато не навлязохме в черен път не спряхме да им вярваме.Катерихме се с колата още малко, табели има, път свършва а няма къде да обърнем.Константин започна да ме пита къде съм го закарала – този тон е много неприятен.Гледам и ладата позагря.Ми викам му "да се отказваме имам още малко хотели в списъка ако не табели има"Точно да се откажем и пред нас кола се мъчи да обърне, друга зад нея драпа и тя копа дупки.Спряхме да помогнем и побутнахме малко едната кола, другата а те нашата и така обърнахме всички за да качим едно дере от 45° -без малко.Ето ни пред вила "Принцеса".Гледката е невероятна вилата малка и спретната.Места ни едно.Чакаше ни дълго маневриране за да слезем от поляната и не питайте как се взема завой на 180° на път широк 3 метра.Двете коли каквото можаха изкопаха, подпираха ги, бутаха идва и наш ред. Ладка отказа да запали, 15 минути я молихме накрая склони.Мислих и измислих , че най-лесно е да слезе на заден и айде напред какво ще завива.Речено сторено ама аз слизам пеш – по оня ми ти наклон.Много ме е страх.
Следващата точка гостилница"Бориките".Спираме, места има а и двете коли с нашата участ и те се разтоварили там.Без да се замислим свалихме багажа.Стаите чистички, новички да ни завидиш.На двора пейчици, масички, барбекю.За ядене каквото си помислиш.Готвеното с предварителна заявка а скара и салати когато пожелаеш.
Добре е, че оставихме яденето за после.Като начало обувките, пуловерите и дъждобраните влязоха в сила.Заваля колкото и да каже , че е капнало, като в планина.
Мислихме по пътя до Кръстова гора да ходим пеш ама пусти дъждец ни развали мисълта.До самата местност от селото е 6 км.По моите сметки ако сме без кола 1 час ще да е.Там да се бавим поне 2 часа макар , че и 3 не е лошо, точно за вечеря сме се прибрали.Направихме си сметка да не бързаме нищо , че сме с кола – нямахме телевизор в стаята.Всъщност липсата на на този уред мен не ме бърка.
Изкачването до горе е тежичко.Доста са си градусите.Аз пак не знам на къде да гледам.Красота ли да зяпам, защото си зяпах или да се крия, че ми е високо.
Аз съм тези хора които са се родили на полето – имам в предвид равно.Ямбол.Обичам планината, много ми е красиво в планина ама кача ли се на по-височко започвам да лазя.Буквално си лазя и се чувствам като пияна.
Пристигнахме на местността Кръстова Гора.Колко е красиво и спокойно там няма да разказвам.Всеки сам трябва да си го почувства.Отидете!
Има поверие , че на Кръстова Гора се ходило или веднъж или три пъти.Бих отишла пак и пак.
Разгледахме, поседяхме в параклис и си тръгнахме.
Пътят на връщане стана по-страшен.Как го е качила тази ЛАДА – чудо на техниката.През всичките тези 6 км. на връщане дума не казах от страх да не литне колата, че ей ни на Пампорово.
В страноприемницата стопанката ни чакаше.На бързо сменихме обувките и спортните дрехи и седнахме в механата.Менюто не е от най-богатите но досега по-вкусно не ми е било.По вкусотия до момента в класацията ми бяха "Пъдпъдъците"
Най-хубаво е когато човека който те обслужва ти обръща много внимание без да е досадно.Винаги такова присъствие ми е било интересно.Как се премерва такова поведение?Дали, пък аз не се бях настроила на вълна селски туризъм и попаднах на точния човек.Както и да е чувствах се много спокойно, още толкова приятно и ако човек може да се чувства вкусно, аз бях в най-вкусното си състояние.
В това състояние на блаженство с Коко си разделихме една бутилка "Керацуда".Не съм знаела, че обичам такова вино.Вече разбрах.Та в това състояние ни завари компанията с която се опитвахме да намерим вила "Принцеса".
"Човека е човек когато е на път."
Към масата ни придърпахме още поне три.Направихме една голяма банкетна маса и се започна вечерта.
Жените си показвахме камъчетата които си бяхме взели от местността.Разказвахме си разни предания, коя каква чула или чела.Споделяхме за маршрутите по които сме минали и в този разговор се оформиха и маршрутите за следващия ден.
Мъжете са си мъже.Въртяха сукаха и пак за работа заговориха.
Ние с Коко сме си поспаливи.Обикновено лягаме рано.Изтраяхме до към полунощ и колкото и да искахме да останем не успяхме.
Сутринта не бяхме от най-ранобудните но след събуждането и тоалета бяхме заседнали отново в механата.Закуската ни бе приготвена за около десетина минутки.Пържени филийки с мед и кисело мляко с мед.Всичко домашно.Медът – мирише на мед, киселото мляко – ме върна в детството и тия пържени филийки.Такова блаженство придружено с тишина – това е върховно удоволствие.Тишината за мен е много важна – за сетивата.Много съм сетивна като стане въпрос за храна.
След закуска стегнах багажа за да е готов като се приберем от разходка.Когато всичко беше готово ,огледах стаята и ми стана толкова тъжно, че се просълзих.Не съм от женичките дето хленчат.Нямах и нямам представа защо толкова ми се ревеше.А ми какво и аз съм човек, седнах на леглото и си поревах.Като ми мина си грабнах сака и го натоварих на колата.Ако ще ми се реве и след разходката по-добре да не се връщам.
Коко в недоумение като ме видя със сака.Запали колата, казахме си "чао" със стопанката и потеглихме.Разгледах още красоти.Гледах и попивах.Снимах и знаех колко ще се разочаровам от снимките в къщи.
Мотахме се много.Сядахме на всяка пейка спирахме се постоянно.Изобщо не ни се тръгваше.
По пътя вместо да се страхувам си ревах.Около 40 километра рев.После млъкнах и така до София.Мълчах си и на "Асенова крепост".Успяхме да се отбием този път.След Асеновград- сиво.Сив асфалт, сива магистрала, сива София.
Наистина е много тъжно това сиво в което живеем.
Обещахме си да отидем пак.Да е лято, да е поне с две нощувки.
